Количеството или качеството на работата е по-важно?
Трябва да свърша повече работа, отколкото имам време да свърша
Истина ли е това?
Не напълно. Винаги, когато видя “трябва” знам, че нещо не е наред. Луиз Хей казва, че хората умират от думата “трябва”.
Какъв съм когато вярвам, че “трябва да свърша повече работа, отколкото имам време да свърша”?
Чувствам се припрян, притиснат, без желание да се фокусирам дълбоко над нещо.
Опитвам се да свърша много неща, да отметна много задачи от списъка. Изразходвам енергия напразно, за да се чувствам продуктивен, но рядко съм.
Какъв бих бил без тази мисъл?
Щях да съм спокоен, доволен, отпуснат, фокусиран, осъзнат.
Бих избирал работа, която ще промени качествено резултатите, вместо да натрупвам повече количество.
Бих избирал работа, която ще остави качествена промяна у мен, а не просто умора накрая на деня.
Бих избирал задачите си така, че утрешният ден да е по-лесен, така че утре да се събудя на по-добро място. Така че да се чувствам по-добре със себе си.
Обръщане
Не трябва да пърша повече работа, отколкото имам време да свърша
Истина е.
Няма как да свърша повече работа, отколкото имам време да свърша. Няма как да го направя. Логически несъвместимо е.
Дори и да намеря начин да върша нещата 2х по-бързо, пак няма как да свърша повече, отколкото мога да свърша. Но със сигурност се обричам на стрес в преследването на това.
Няма полза. Проблемът идва когато не осъзнавам, че това не е битка, която трябва да водя. Тогава в опита да свърша повече, отколкото може реалистично да се свърши в един времеви период, аз се стремя към целта — да кажа, че е свършено, а не да се потопя и насладя на процеса.
Това е проблем поради няколко причини:
първо, от биохимична гледна точка не получавам ползи от вършенето на работа — няма състояние на “поток”, в което получавам ендорфини.
второ, от гледна точна на силите около мен, фокусиран върху резултата аз постоянно утвърждавам, че го няма. Нито вниманието ми е върху намерението — да го правя и да се потопя в него, нито върху външното намерение — да го оставя да се случи и така да го изживея.
Трябва да имам повече време, отколкото работа за вършене
Да, това искам. Тогава има наслада, фокус, удовлетворение. Най-прекият път към това да ми остане време е да НЕ правя всичко.
Как избирам какво да правя тогава?
Нека разгледаме още твърдения, които са разклонения на основното, че трябва да върша повече работа, отколкото имам време да направя.
Ако горното е истина, тогава:
- Трябва да намеря как да свърша повече работа за по-малко време
- Имам повече работа, отколкото мога да свърша сега
- По-важно е да свърша повече работа, вместо по-малко, но по-качествена
- Количеството работа е по-ценно от качеството на работата
Джакпот. Нека разгледаме това.
Количеството работа е по-ценно от качеството на работата
Истина ли е това?
Не е. Кога обаче може да е истина? Само ако работата като цяло няма качество/стойност за мен и усещам липса на смисъл. Тогава искам да го компенсирам с количество.
Какъв съм когато вярвам това?
Стремя се към количество, затрупвам се. Претоварвам се
Какъв бих бил без тази мисъл?
Бих се фокусирал над това, което ще ми донесе най-високо качествено изменение в живота ми сега. Бих избирал най-важното за мен и бих бил наясно, че количството рядко е фактор, ако се погрижиш за качеството.
Това ще елиминира стреса, който си причинявам опитвайки се да натикам количество, което не мога да поема.
Ето още нещо за изследване: Когато не виждам смисъл в работата си се стремя към количество. Ще се върна към това по-късно.
Обръщане
Качеството на работата е по-ценно от количеството
Истина. Голямо количество работа под качественото ниво не може да замести правилната работа с правилното качество. Опитът за компенсация на качество с количество всъщност е лудост.
Това се разклонява във всички сфера на живота — партньори, проекти, забавления. Нищо от ниско ниво, но в големи количества, не може да достигне усещането, което създава качествено новото ниво.
Извод: търси и предпочитай качеството. Често пътят към него не е задължително да минава през повече време/пари/ресурси вложени, а може да е напълно нова гледна точка към същия проблем.
Значи вместо да се опитвам да решавам много проблеми, нека реша единия, който е в корена на всичко.